От Фигура 11.4 механизмите на архитектурата клиент/сървър са доста лесни за разбиране. Софтуерът или приложението, инсталирано на клиентска машина (компютър, настолен или преносим компютър), е предният край на приложението. Той управлява локални клиентски ресурси, като монитор, клавиатура, мишка, RAM, CPU и други периферни устройства. Ако я заменим с виртуализирана инфраструктура, инфраструктурата за отдалечено виртуално бюро (VDI), тя ще стане облачна VDI.
В сравнение с мейнфрейм терминалите клиентът вече не е тъпа машина. Той стана по-мощен компютър, защото има собствена изчислителна среда. Клиентът може да се счита за клиент, който иска услуги. Сървърът е подобен на доставчик на услуги, който обслужва много клиенти.
От другата страна на архитектурата клиент/сървър е сървър. Функцията на сървърната машина е да изпълнява. всички клиентски заявки. Това означава, че предоставяните от сървъра услуги могат да се споделят между различни клиенти. Сървърът (или сървърите) обикновено е на централизирано място, а именно център за данни, но ние също го наричаме сървърна стая или мрежова стая или LAN стая или килер за окабеляване или стая за мрежово съхранение. Това наистина зависи от размера на сървърния парк. Връзката между клиенти и сървъри е или чрез специална мрежа, или чрез Интернет. Теоретично погледнато, всички сървъри са напълно прозрачни за клиентите. Комуникацията между клиент и сървър се основава на стандартни протоколи, като Ethernet или TCP/IP. След като клиентите инициират заявките за услуги, сървърът ще отговори и ще изпълни тези заявки, като извличане на данни, актуализиране, изпращане, съхраняване и изтриване. Различните сървъри могат да предлагат различни услуги. Файлов сървър предоставя услуги на файловата система, като документи, снимки, музика и видео файлове. Уеб сървър предоставя услуги за уеб съдържание. Сървърът за съхранение хоства услуги за съхранение с различни нива на обслужване, като услуги за платинено, златно, сребърно, бронзово, архивиране и архивно съхранение. Сървърът на приложения поддържа услуги за приложения, като офис приложения или имейл. Освен това сървърът може да действа и като софтуерна машина, която управлява споделени ресурси като бази данни, принтери, мрежова свързаност или дори процесор. Основната функция на сървъра е да изпълнява бек-енд задачи (вижте Фигура 11.6).
Фигура 11.6. Връзка клиент/сървър.
Сред тези различни видове сървъри най-простият сървър е сървърът за съхранение. С файлов сървър, като FTP (протокол за прехвърляне на файлове) или SMB/CIFS (сървърен блок за съобщения/обща интернет файлова система) или NFS (мрежова файлова система, Sun) сървър, клиентът може да поиска файл или файлове през интернет или LAN. Зависи от размера на файла. Ако размерът е много голям, заявката на клиента се нуждае от голяма честотна лента на мрежата. Това ще намали скоростта на мрежата. Сървърите за бази данни, транзакции и приложения са по-сложни.
От 1980 г. броят на хостинг сървърите расте експоненциално (вижте Фигура 11.7). Когато ISC започна да изследва броя на хостовете през януари 1993 г., броят на хостовете беше само 1 313 000; но през юли 2013 г. броят на хостовете достигна 996 230 757. Той се е увеличил почти 760 пъти, но средният процент на използване на хостинг сървъра е много по-нисък. Въз основа на доклада на Gartner от ноември 2008 г. средният процент на използване на x86 сървъри за повечето организации е само между 7% и 15% [185]. Нашият опит показва, че за някои сървъри за мобилно съдържание степента на използване е дори под 1%. Това доведе до консолидиране на сървъра чрез използване на драстично подобрение от технологията за виртуализация. По същество интернет технологията и услугата предизвикаха ускоряване на растежа на хост сървъра, а нарастващият обем на сървъра предизвика виртуализация на сървъра, която полага основната инфраструктурна основа за облак.
Фигура 11.7. Хостове на интернет домейни [184].
Сега, след като изяснихме понятията клиент, сървър и клиент/сървър архитектура, в следващите раздели ще разгледаме отблизо както x86, така и RISC сървърите.
PREV: БЕШЕ 6 PD